Социалният министър: Минималната работна заплата няма да остане на сегашното си равнище през 2027 г.

Промените при 4-часовите трудови договори целят защита на работещите, ограничаване на сивата икономика и гарантиране на реални осигурителни права. Това заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова в предаването „Здравей, България“, като защити социалните мерки в държавния бюджет и увери, че кабинетът няма намерение да компенсира дефицита чрез повишаване на данъците.
По думите ѝ основната задача на правителството, въпреки бюджетния дефицит и увеличаването на държавния дълг, е да запази и увеличи доходите на най-уязвимите групи.

„Това, което се опитахме с настоящия бюджет да направим, както и това, което предстои при подготовката на следващия, е да гарантираме, че доходите на най-уязвимите групи ще бъдат запазени и увеличени, за да могат хората да посрещнат тези предизвикателства“, подчерта министърът.
Ефремова коментира и въпроса дали при тежката финансова ситуация правителството ще бъде принудено да повишава данъците. Според нея първо трябва да бъдат използвани всички възможности за увеличаване на приходите в бюджета.

„Има много мерки, които могат да бъдат предприети, за да повишим приходната част на бюджета и да осигурим повече средства за инвестиции и за разходите, от които обществото се нуждае“, заяви тя.

Сред тези мерки министърът посочи промените при трудовите договори на непълно работно време. Според нея целта не е да бъдат ощетени работещите, а да се премахне заблудата, че трудовият и осигурителният стаж винаги съвпадат. „Искаме да направим ясно разграничение между трудовия и осигурителния стаж, така че всеки човек да знае, че когато работи на четири часа, това няма автоматично да му носи същите осигурителни права, както при пълен работен ден“, каза Ефремова.

Социалният министър отхвърли критиките, че промените ще ощетят стотици хиляди работещи, които могат да загубят част от платения си отпуск или допълнителните възнаграждения за прослужено време. „Това не е директен удар. Това е директна защита на хората, които трябва да познават правата си и да знаят какви последици има един договор на непълно работно време върху бъдещите им осигурителни права“, заяви тя.

По думите ѝ е напълно логично човек, който работи осем часа дневно, да има различни трудови права от служител, който работи четири часа.

„Ако вие работите осем часа на ден, би трябвало вашата отпуска да бъде по-голяма от тази на човек, който работи четири часа. Това възстановява справедливостта и равнопоставеността при изчисляването на положения труд“, смята министърът. Ефремова обясни, че една от основните цели на промените е да бъдат ограничени фиктивните договори на четири часа, зад които реално се крие работа на пълен работен ден.

„Очакваме тази мярка да доведе до изсветляване на заетостта. Хората ще осъзнаят, че трудовите им договори не са правилно оформени и ще могат да поискат от работодателя си да бъдат отразени реалните часове, които работят“, каза тя.

По думите ѝ практиката работодатели да назначават служители формално на половин работен ден често прикрива реални доходи и ощетява самите работници. „Това не е в интерес на работника. Когато излезе в болничен или му се наложи да ползва осигурителните си права, той получава значително по-ниски обезщетения именно защото е осигуряван на по-нисък доход“, предупреди министърът.

Тя призна, че сред работещите на непълно работно време има майки, студенти и хора с увреждания, но подчерта, че това далеч не са единствените случаи.

„Не можем да твърдим, че това е форма на заетост само за уязвими групи. Много често това са хора, които работят по два трудови договора по четири часа, а има и случаи, в които реално работят повече от записаното в договора“, отбеляза Ефремова.
Министърът аргументира оптимизма си с множеството сигнали, които ежедневно постъпват във ведомството. „Много хора смятат, че след като четиричасовият работен ден им се зачита за един ден трудов стаж, това автоматично ще бъде признато и като осигурителен стаж при пенсиониране. Това не е така и именно тази заблуда трябва да бъде преодоляна“, каза тя.

Ефремова коментира и критиките, че новите текстове в бюджета позволяват инвалидни пенсии да бъдат спирани само по подаден сигнал. Тя категорично отхвърли подобни твърдения. „Не, категорично тази интерпретация не е вярна, независимо колко пъти вече беше повторена, включително и в пленарната зала. Става въпрос за проблем от практиката, който се опитваме да уредим по по-добър начин“, заяви министърът.

Ефремова обясни, че в практиката има случаи, при които в хода на наказателно производство разследващите установяват използването на медицински документ с невярно съдържание. Тогава информацията се изпраща на Националния осигурителен институт.

„Често се случва в рамките на наказателно производство правоохранителните органи да установят, че е представен документ с невярно съдържание. Тогава те информират Националния осигурителен институт, че това обстоятелство вече е установено в хода на разследването“, посочи тя.

Като примери министърът даде медицински документ, издаден от името на лекар след смъртта му, както и документ, подписан формално от медик, който е със 100% неработоспособност, има личен асистент и обективно не може да упражнява професията си.

Проблемът, по думите ѝ, е че НОИ разполага с ограничен срок, в който може да поиска от ТЕЛК повторно разглеждане на решението. След изтичането му това вече не е възможно по действащия ред. „Ако срокът не е изтекъл, Националният осигурителен институт може да върне въпроса за преразглеждане. Ако обаче той вече е изтекъл, такава възможност няма“, обясни Ефремова.

Тя беше категорична, че само подаден сигнал не е достатъчен, за да бъде спряна инвалидна пенсия.

Минималната работна заплата няма да остане на сегашното си равнище и през 2027 г., но новият механизъм за определянето ѝ трябва да отчита състоянието на икономиката, квалификацията на служителите и реалния им принос, заяви министърът на труда и социалната политика.

Тя коментира и спорните промени, свързани с преосвидетелстването и изплащането на инвалидни пенсии, като подчерта, че социалните плащания не могат да бъдат спирани само въз основа на непроверен сигнал. По темата за минималното възнаграждение Ефремова посочи, че не бива да се фиксира предварително конкретна сума, без да се отчетат редица икономически и социални показатели.

„Не е най-важна конкретната цифра. Тя трябва да бъде съобразена с квалификацията на човека, работата, която извършва, неговия принос, но и с възможностите на икономиката“, каза тя.

Според министъра основният проблем на сегашния механизъм е неговият изцяло автоматичен характер. По думите ѝ формулата не отчита нито икономическото развитие, нито различията между отделните отрасли, нито квалификацията на заетите.

„В момента имаме абсолютно автоматична формула, която не отчита никакви специфики - нито на икономическото развитие, нито на квалификацията на хората“, заяви Ефремова.

Тя подчерта, че предстои разговор със синдикатите и работодателските организации за показателите, които трябва да участват в изчисляването на минималната заплата. В същото време достигнатият размер няма да може да бъде намаляван.

„В Кодекса на труда има защитна клауза, според която минималната работна заплата за следващата година не може да бъде по-ниска от вече достигнатото ниво. При всички случаи тя трябва да бъде над 620 евро“, увери министърът.

Ефремова изрази увереност, че минималното възнаграждение няма да бъде замразено и през следващата година. „Не вярвам, че минималната работна заплата ще остане в този размер дори през следващата година, защото разговорите със социално-икономическите партньори продължават“, каза тя.

По думите ѝ целта е още за 2027 г. да бъде постигнато общо решение за критериите и начина, по който да се определя възнаграждението.

Социалният министър отхвърли възможността в момента да бъдат ограничавани правата за ранно пенсиониране или да се повишава допълнително общата пенсионна възраст.

Тя припомни, че законодателството вече предвижда постепенно увеличение на пенсионната възраст до 2037 г., след което системата трябва да бъде подложена на анализ. Министърът призна, че в България съществуват редица изключения за по-ранно пенсиониране - включително за работещите при условията на първа и втора категория труд и за някои специфични професии.

Ефремова защити и повишаването на максималния осигурителен доход, като заяви, че по-високите вноски водят и до по-високи обезщетения.

„Когато човек се осигурява върху реалния си доход, включително и върху максималния, при болничен получава по-високо обезщетение за временна неработоспособност“, обясни тя.

Същото се отнася и за обезщетенията при майчинство, включително когато след шестия месец отпускът бъде прехвърлен на бащата. „В дългосрочен план, когато човек придобие право на пенсия, той също ще получава по-висок размер“, допълни министърът.

По отношение на обезщетенията за безработица Ефремова уточни, че в общия случай сумата се определя спрямо дохода, върху който човекът се е осигурявал. „Обезщетението за безработица се изчислява според нивото, на което лицето се е осигурявало“, каза тя.

Минималният размер, който е малко над 9 евро дневно, се изплаща само в определени случаи - например когато служителят сам е прекратил трудовия си договор, бил е дисциплинарно уволнен или вече е получавал обезщетение за продължителен период.

„Не искаме да създаваме професия „безработен“. Целта е да стимулираме хората да търсят и намират работа“, заяви министърът. Тя подчерта, че извън тези изключения обезщетението се определя върху реалния осигурителен доход и съответно е по-високо.